• г.Санкт-Петербург
  • Время работы: Пн-Вс 10-18
Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Самсладости

Интернет-магазин продукции Кондитерской фабрики им. К.Самойловой

Алеко Константинов – До Чикаго И Назад (1) – Моята Библиотека

В тези дни ний устройвахме разни комедии долу, в каютите. От мястото, гдето стоим сега, виждаме в общи чърти следното: зад каменната ограда, над която сме се надвели, наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса, от която се възнася силно бумтение; воден елмазен прах изхвърга тази кипяща маса; този прах по-нависоко се разредява, превръща се в прозрачна пара и слънчевите лучи, като се преломяват в нея, образуват полукръгла небесна дъга, двата краища на която са натопени в разбитата и омаломощена вода, която скача от водопадите и напълня цялата пропаст на около два километра дължина и половин километър широчина. И имаше защо да ни изглеждат; нямаше нужда да им се казва, че не сме американци. „А бе чакайте, господа, да не сме сбъркали, туй нещо много салтанатлия ми се види” – шепнеше отдире ни изгубеният другар. Ние не се снехме, понеже един от нас приведе против това типичния български аргумент: „Кой знае колко ще ни обелят.” Четири часа се изминаха като четири минути. Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни – аджеба, где ли ще бъде туй царство!

Че и тук не е всичко идеално в туй отношение – за това ще ми се падне слу-чай да кажа една-две думи. Стига толкова за Broadway: и до утре да пиша – все едно, догдето не го видите и догдето не видите пристанището, няма никой път да имате ясно понятие за чудния Ню Йорк. Крайбрежието на Ню Йорк е буквално опасано по всичкото продължение на острова, от всички страни, със станциите на параходите и железнопътните компании и навсякъде, догдето ти стига окото, виждаш едно трескаво, бясно вавилонско движение. Към изходния край на помещението, до една маса, беше изправен един от чиновниците, които бяха в парахода; от двете му страни, наредени стройно, облечени чисто в униформа, стояха в един ред хубавци, митнически служители. Особено старание за украшението му не се забелязва; повечето от дърветата са оставени на воля божия. Така и направихме, за голямо учудвание на слугините – отчаяни грозотии, – които като истукани седяха по две, по три в коридорите на всякой етаж и не можеха да се начудят как така по стълба да се слиза, когато има подемни машини.

Единият от тях не можа да устои против изкушението, ръмжа, скимтя усмихнат до уши, па като плесна с ръце, замаха с шапката над главата си и под такта на тара-ра-бум-бия нозете му се замятаха над главите на демоазелите. Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция порят наляво и надясно водите на триединния град и с най-отчаяни писъци и тревожни сигнали едва успяват да избягнат сблъскванието Тук видиш триетажен разкошен речен параход, осеян с пъргави американци, които поздравяват европейския си гост, като махат сламените си шапки, заминува под звуковете на своя оркестър; там виждаш, че се движи параход, не параход, село, не село – цяла една улица се изсипала в този кораб, цяла улица, както я виждаш – с всевъзможни коли, фаетони, сергии, търговци, търговки, ваксаджии, вестникарчета; откъсне се от джерсейския бряг, запори напреки Худзоновата река и се залепи за нюйоркския бряг; оттам нахлуе цяло село и хайде към Джерсей. Те винаги четат газети и са постоянно в течението на американските работи, като не забравят и Европа. Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името „България”!

Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Най-красива улица, която съм видял в Европа, тя е несъмнеио Ringstrasse във Виена. Весел целият параход. Долу третокласните писнали със свирки, с хармоники, запели, заскачали, да ти е драго да гледаш; намерили една налудничава каталанка, окръжили я, пляскат по такт с ръце и тя се върти на пета, купува близки хора размахва алена кърпа над глава. Парижаните дойдоха на себе си. Всякой се изправи с багажа си пред буквата, с която се начева неговото име. Във време на обяда не забелязахме никого от гостите да пие вино или пиво – пред всякого имаше само чаша с ледена вода. Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.